Форум на PC Mania
http://forum.pcmania.bg/phpbb3/

Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животът.
http://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=1&t=71279		 Страница 1 от 6
Автор:  Motorolaz [ 04 Яну 2014 19:47 ]
Заглавие:  Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животът.
"Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животът, означава да отговорим на основния въпрос на философията." Албер Камю
------------------------------------------------------------------------------------------
Пробудила се от нощта на безсъзнателност към живот, волята се открива като индивид в един безкраен и безграничен свят сред безброй индивиди, всички умиращи, страдащи, блуждаещи. И сякаш преминала през някакъв страшен сън, тя бърза да се върне към старата безсъзнателност.
Животът се оказва непрекъсната измама, както в малките, така и в големите неща.
... Щастието лежи винаги в бъдещето или пък в миналото, а настоящето може да се сравни с малък тъмен облак, носен от вятъра над огрятата от слънцето шир. Пред него и зад него всичко е светло, само той самият хвърля сянка. Затова настоящето е винаги незадоволително, бъдещето – несигурно, а миналото – невъзвратимо. Със своите всекичасни, всекидневни, всекиседмични и ежегодни малки, по-големи и големи неприятности, със своите измамени надежди и осуетили всякакви планове несполуки, животът носи толкова ясно отпечатъка на нещо, което трябва да ни опровергае, че трудно може да се разбере как не сме могли да осъзнаем това и сме оставили да ни убедят, че ни е даден, за да му се наслаждаваме, а човек е създаден, за да бъде щастлив. Тази непрекъсната измама и постоянно разочарование, както и цялото устройство на живота, са по-скоро предназначени и разчетени да събудят у нас убеждението, че нищо не заслужава стремежите, постъпките и борбите ни, че всички блага са нищожни и светът е изцяло банкрутирал, а животът представлява сделка, непокриваща разходите.
Тази нищожност на всички обекти на волята се разкрива пред коренящия се в индивида интелект преди всичко във времето. То е формата, посредством която нищожността на нещата се проявява като тяхна преходност... Самата нищожност е единственото обективно нещо във времето.... Нашият живот прилича на сметка, която погасяваме с медни пфениги, но която все пак трябва да плащаме. Тези пфениги са дните, а разписката за погасяването на сметката е смъртта. В края на краищата времето произнася присъдата на природата над стойността на всички явяващи се в нея същества, като ги унищожава:


И с право! Всичко в този свят родено,
бездруго е за гибел отредено.
та мисля, най-разумно би било
да не се ражда нищо под небето.(Й.В.Гьоте – Фауст)

Следователно поуката, която всеки черпи от живота си, се състои, общо взето в това, че обектите на неговите желания се оказват непрекъснато измамни, колебливи и понякога изчезват, така че те носят повече мъка, отколкото радост, докато накрая не рухне цялата почва, върху която са изградени, и не бъде унищожен самият живот на човека – последно предупреждение, че всичките му стремежи и желания са били безсмислени, погрешни:

Then old age and experience, hand in hand,
Lead him to death, and make him understand,
After a search so painful and so long,
That all his life he has been in the wrong.

А сега ще разгледамe особеното в проблема, тъй като именно възгледът ми за него среща най-много възражения. Преди всичко се налага чрез следващите мисли да потвърдя отрицателния характер на всяко удовлетворение, следователно на всяка наслада и всяко щастие, като противоположност на положителното в страданието.
Ние чувстваме болката, но не отсъствието й, чувстваме грижата, но не безгрижието, чувстваме страха, но не сигурността. Чувстваме желанието така, както изпитваме глад и жажда, но щом желанието ни се удовлетвори, с нас става същото, както при изядената хапка, която в мига на поглъщането й престава да съществува за нас. Усещаме болезнено отсъствието на насладите и радостите, но страданията, дори да не се появят, след като дълго време са ни измъчвали, не ни липсват непосредствено, а най- много си спомняме съзнателно в мисълта си за тях. Единствено страданието и лишението могат да се усещат положително и затова сами съобщават за присъствието си, докато благополучието има винаги отрицателен характер. Ето защо не съзнаваме трите най-големи блага на живота – здраве, младост и свобода, докато ги притежаваме, а едва когато ги загубим, защото и те са отрицателни. Това, че някои дни от нашия живот са били щастливи откриваме едва, когато са отстъпили мястото си на дни на нещастие. В същата степен, в която се увеличават удоволствията, се намалява възприемчивостта към тях. Привичното не ни доставя вече наслада. Именно поради това възприемчивостта към страданието се увеличава, тъй като отпадането на привичното се усеща болезнено.Часовете преминават толкова по-бързо, колкото по-приятно сме ги прекарали и толкова по-бавно, колкото по-мъчителни са били те, защото страданието, а не насладата е положителното и присъствието му се усеща. По същия начин усещаме и времето, когато скучаем, но не и когато се забавляваме. И двата факта доказват, че се чувстваме най-щастливи, когато най-малко забелязваме съществуването си, от което следва, че би било добре изобщо да не съществувахме.
Голямата, буйната радост можем да си представим само като последица от предхождащо я страдание. Затова всички поети са принудени да поставят героите си в страшни и мъчителни ситуации, за да могат след това да ги освободят от тях... И облагодетелстваният от природата и щастието Волтер казва: “Щастието е само сън, действителното е страданието”.
Преди да твърдим толкова уверено, че животът е желано, заслужаващо благодарност благо, нека сравним спокойно сумата от радостите, които човек може да изпита в живота си, със сумата от страданията, които могат да го сполетят.... Всъщност обаче е съвсем излишно да се спори дали на света съществува повече добро, отколкото зло. Самото съществуване на злото решава въпроса... И дори ако злото в света беше сто пъти по-малко, отколкото е в действителност, все пак самото му съществуване е достатъчно, за да докаже една истина, която може да се изрази по различен начин, макар и винаги не непосредствено: трябва не да се радваме, че светът съществува, а по-скоро да тъжим. Би било за предпочитане той да не съществуваше.
... Тъй като нашето съществуване е нещо, което по-добре да го нямаше, всичко около нас носи следи от това така, както в ада всичко мирише на сяра. Всичко е несъвършено и измамно, всичко приятно е смесено с неприятното, всяка наслада е само половинчата, всяко удоволствие води само до своя край, всяко облекчение ни изправя пред нови трудности, всяко средство, помагащо ни при нашите всекидневни и всекичасни нужди, ни изоставя и отказва повече да ни служи, стъпалото върху което стъпваме, се счупва толкова често под нас, злополучията, големи и малки са стихията на нашия живот. Всичко, до което се докосваме, ни се противопоставя, тъй като има своя воля, която трябва да бъде преодоляна. Използват се две средства:
Първо – мъдрост, предпазливост, хитрост, но тя не е достатъчна и отива напразно.
Второ – стоическо равнодушие, което иска да обезоръжи всяко нещастие чрез самообладание във всичко и презрение към всичко. Практически, то се превръща в цинично отрицание.
Истината е: ние трябва да сме нещастни и сме. При това, главният източник на най-сериозните нещастия, които сполетяват човека, е самият човек : homo homini lupus. Който разбере ясно тази мисъл, ще види, чесветът е ад, превишаващ ада на Данте по това, че всеки е дявол за другия. А някой е по-подходящ от другите за архидякон и приемайки образа на завоевател, противопоставя стотици хиляди хора едни на други и ги призовава: “Страданието и смъртта са ваше предопределение. Стреляйте сега с пушки и топове един срещу друг!”. И те го правят. По правило несправедливостта, крайната недобросъвестност, суровостта, дори жестокостта са изобщо характерни за начина, по който хората се отнасят един към друг. Върху този факт почива необходимостта от държава и законодателство.
Какво е отношението на човек към човека, се вижда от робството на негрите, принуждавани да работят за крайната цел – захар и кафе. Но няма защо да отиваме толкова далече: още на петгодишна възраст да постъпиш в предачницата или някоя друга фабрика и да прекарваш там първо 10, после 12, и накрая 14 часа на ден, за да извършваш една и съща механична работа – висока цена за удоволствието да дишаш! Ние, останалите, можем да се почувстваме нещастни от съвсем дребни случаи, но напълно щастливи не може да ни направи нищо на света. Каквото и да се казва, най-щастливият момент на щастливия човек е все пак моментът на заспиването, както и най-нещастният – моментът на събуждането.
Косвено, но сигурно доказателство за това, че хората се чувстват нещастни, следователно, че са нещастни, дава в излишество присъщата на всички завист. Именно защото се чувстват нещастни, хората не могат да понасят вида на мнимото щастие на другите. А който се чувства щастлив в момента, иска да направи щастливи всички около себе си.
Ако животът сам по себе си бе ценно благо и за предпочитане пред небитието, тогава изходът от него нямаше защо да се охранява от такъв страшен пазач, като смъртта с нейните ужаси.
Ако светът не беше нещо, което изразено практически, би било по-добре да го нямаше, тогава той нямаше да бъде проблем и теоретически. Съществуването му не би се нуждаело изобщо от обяснение, тъй като би се разбирало от само себе си и на никого не би дошло наум да му се учудва, нито да задава въпроси за него, защото целта на това съществуване би била напълно очевидна. Вместо това, обаче, тя е неразрешим проблем.
Съгласно моето учение принципът на съществуването на света няма никакво основание, а е сляпа воля за живот, която като нещо само по себе си не може да бъде подчинена на закона на основанието.
Човешкото съществуване съвсем не прилича на подарък, а притежава напълно характера на договорен дълг. Изискването този дълг да се плати се явява в образа на обусловените от съществуването належащи потребности, мъчителни желания и безкрайни нужди. За изплащането на този дълг се използва по правило целият живот, но с него са погасени едва лихвите. Капитала изплаща едва смъртта. А кога бе договорен този дълг? При зачатието. Митът за грехопадението е единствен във Вехтия завет, на който мога да призная метафизична, макар и само алегорична истина...
На явно софистичните доказателства на Лайбниц, че този свят е най-добър сред всички възможни светове, може честно и сериозно да се противопостави доказателството, че той е най-лош от всички възможни светове. “Възможен” не означава това, което човек си въобразява, а което действително съществува и може да продължи да съществува. Този свят обаче е устроен така, както е трябвало да бъде, за да може все пак да съществува. Ако бе малко по-лош, нямаше да може. Следователно, ако един по-лош свят не е възможен, тъй като не би могъл да съществува, той самият е най-лошият сред всички възможни светове... Вкаменелостите на различните животински видове, живели някога на нашата планета, представляват документални свидетелства за светове, чието съществуване е станало невъзможно, тоест, които са били още по-лоши от най-лошия от всички възможни светове.
Оптимизмът е всъщност неоправданото самохвалство на действителния създател на света - волята за живот, оглеждаща се самодоволно в своята творба и затова е не само погрешно, но и пагубно учение. Той ни представя живота като желано състояние, а щастието на човека – като негова цел... Много по-правилно е обаче да откриваме целта на нашия живот в труда, лишенията, нуждата и страданията, увенчани със смъртта (както правят брахманизмът и будизмът, а също и истинското християнство), защото те водят до отричане на волята за живот. В Новия завет светът е представен като долина на скръбта, животът - като процес на пречистване, а за символ на християнството служи едно оръдие за изтезаване.
Ако за да подкрепя становището си по въпроса, приведа накрая насочените срещу оптимизма изказвания на великите умове на всички времена, броят им не би имал край, тъй като почти всеки е дал със силни думи израз на разбирането си за мизерията на този свят. Следователно, накрая ще приведа няколко такива изказвания не за потвърждение на моя възглед, а за украшение на тази глава.
Херодот разказва за един обичай на траките, споменаван често и по-късно. Те посрещали новороденото с плач и изброявали всички очакващи го бедствия и обратно, погребвали мъртвеца с радост и шеги, тъй като се бил отървал от толкова много и големи страдания. Следвайки същото чувство, Суифт (както пише Уолтър Скот в неговата биография) приел още рано навика да посреща рождения си ден не като ден на радост, а на тъга и да чете в Библията онова място, в което Йов оплаква и проклина деня, в който в бащината му къща се казало, че се е родил син.
Лесинг се удивява на ума на сина си, който не искайки по никакъв начин да се роди, бил изтеглен насила с акушерски щипци, но едва излязъл на този свят, побързал да го напусне.
Известно е мястото в Апология на Сократ, в което Платон говори от името на най-мъдрия от смъртните, а именно, че макар и да не отнема завинаги съзнанието, смъртта е прекрасна печалба, тъй като дълбокият, несмущаван от съновидения сън е за предпочитане пред който и да е сън, дори в най-щастливият живот.
Едно изказване на Хераклит гласи: “Животът е само по име живот, на дело обаче е смърт”. Прочут е стихът на Теогнид:

Най-добрият жребий на хората е да не се раждат,
никога да не видят
парещите лъчи на слънчевия бог.Но щом вече са родени, нека се
отправят веднага към портите на Ада
И там под земята да намерят покой.

В “Едип в Колон” Софокъл изказва същата мисъл:

Най-добре – да не се родиш.
Втора участ – щом си роден –
там, откъдето си дошъл,
час по-скоро да се върнеш.

Еврипид казва:

Изпълнен с мъка е човешкият живот
и мъките му нямат край.

Шекспир влага в устата на Хенри IV думите:

Ако човек би могъл да съгледа
във тайнствената книга на Съдбата
как времето във своите промени
... как случаи, промени,
превратности, иронии съдбовни
изпълват ни бокала на живота
с различни питиета! Боже мой,
тогава и най-жизненият момък,
видял живота си изпълнен цял
с нещастия, изминати и бъдни,
би хлопнал книгата и би умрял!

Съдържанието на поста е копирано от следния адрес -> http://myivoblog.blogspot.com/2009/10/blog-post.html
Автор:  Serious Sam [ 04 Яну 2014 19:50 ]
Заглавие:  Re: Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животъ
Остър дефицит на секс + следрилешъншипска депресия.
Автор:  Маце Борко [ 04 Яну 2014 21:14 ]
Заглавие:  Re: Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животъ
twa e rifa na 3:01, zatwa tiho

shtoto e po-slojen otkolkoto si mislish
Автор:  Motorolaz [ 04 Яну 2014 21:16 ]
Заглавие:  Re: Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животъ
Добра клинична диагноза Сам , кой да ти предположи че освен политолог си и брилянтен психолог.Оставяйки това настрана , желанието ми е да запозная читателя на темата с непопулярната теза за живота , тъй като мнението на мнозинството е известно дори на тези извън него.Всеки да се отнася към анкетата с каквaто сериозност пожелае , все пак всички тук сме високо културни и на всичко отгоре ,и дълбоки мислители(ХИХ i'm joking but we are good common folks).
Автор:  Serious Sam [ 04 Яну 2014 23:18 ]
Заглавие:  Re: Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животъ
Верно ли познах :o
Автор:  Motorolaz [ 05 Яну 2014 00:12 ]
Заглавие:  Re: Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животъ
Надявах се да прозвучи достатъчно иронично.
Автор:  Der Meister [ 05 Яну 2014 02:12 ]
Заглавие:  Re: Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животъ
Бях тръгнал да пиша дълъг пост, но без да искам го затрих, така че ще карам по-накратко (и без това нямам никакво време да се занимавам с форуми).

Първо, Motorolaz, интересно четиво (което май никой от поснталите тука не си е направил труда да прочете), но защо не си кажеш твоето мнение. Щом си пуснал темата, би трябвало да имаш мнение по нея. Би ми било интересно да го прочета.

Иначе аз доколкото разбрах, основната идея на автора на текста е, че всички хора са нещастни и реално погледнато, в този свят щастието е невъзможно да се постигне. Доста хора обаче, ако ги питаш, биха ти казали, че се чувстват щастливи. Според теорията в текста, това би трябвало да значи, че те реално са нещастни, но не го осъзнават. Добре, обаче, щом те самите не осъзнават нещастието си, не значи ли това, че реално са щастливи? В крайна сметка, кой определя дали си щастлив или не, ако не самия ти? Аз затова последно време се чудя дали всички тия икономически показатели като БВП на глава, покупателна способност, средни доходи и т.н., не са супер маловажни в сравнение с индекса на щастието (където доколкото помня на първите места бяха супер бедни държави). В крайна сметка не е ли най-важно е самия ти да се усещаш щастлив?

Реално погледано, щом не сме си резнали вените, значи има някаква причина, поради която да живеем.
Автор:  Desolare [ 05 Яну 2014 03:27 ]
Заглавие:  Re: Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животъ
TemplarWhore написа:
Надявах се да не си толкова тъп.


Беха ли оправдани тия надежди? :D
Автор:  Motorolaz [ 05 Яну 2014 04:12 ]
Заглавие:  Re: Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животъ
Der Meister написа:
значи има някаква причина, поради която да живеем.

И коя е причината поради която живееш ?
Автор:  Fenrir [ 05 Яну 2014 12:18 ]
Заглавие:  Re: Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животъ
Кат' не ти се живее, хвърляй се отнякъде бе. Ще споря дали си заслужавало да живее човек, аре у лево.
Автор:  bai vasil [ 05 Яну 2014 12:27 ]
Заглавие:  Re: Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животъ
Като не ви се живее и ще се самоубивате поне си дарете органите, защото има хора на които им се живее...
Автор:  Desolare [ 05 Яну 2014 12:41 ]
Заглавие:  Re: Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животъ
SouLSteaL написа:
Като не ви се живее и ще се самоубивате поне си дарете органите, защото има хора на които им се живее...



На тебе май не ти се живее.. :lol:
Автор:  Stonedisus [ 05 Яну 2014 13:17 ]
Заглавие:  Re: Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животъ
http://www.youtube.com/watch?v=tnLEhQXnIzQ
Автор:  Serious Sam [ 05 Яну 2014 13:19 ]
Заглавие:  Re: Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животъ
Начи, глейте ся.

Съществувате - неоспорим факт.

Така че и да се пънете, и да не се пънете - не зависи от вас. Не можете да се върнете назад и да го промените.

От там ти остава да разбереш кое е това, което те прави щастлив - да трупаш пари на гърба на другите, да помагаш безусловно и прочее неща и да му се отдадеш.

И да - tl;dr...
Автор:  Liberty [ 05 Яну 2014 15:26 ]
Заглавие:  Re: Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животъ
Човекът е такова същество, което трябва да самоподдържа живота си чрез извършване на плодотворен труд. Именно в това е и разковничето на истинското щастие. Разбира се има и други неща които не са без значение, но гръбнакът на човека това е неговото призвание. Мнозина са нещастни защото не са го открили. Аз съм противник на идеята, че човек трябва за дълъг период от време да прави неща които са му неприятни с цел в бъдеще да има някаква полза. Истинското щастие е да правиш това което ти харесва, самият предмет на труда ти да ти носи удоволствие. Истинското щастие идва когато човек види реализиран успехът на своя труд.

Има два типа нещастни хора. Едните са робите на общественото мнение. На родителите, познатите, роднините и др. Те си съсипват живота трудейки се без предмета на тяхната дейност да им носи удоволствие. Те просто правят нещата защото "така трябва", "така е разумно", "Другите правят така" и др. Те нямат смелостта и волята да потърсят истинското си призвание. Другия вид нещастни хора са тези които виждат първите и погрешно си вадят заключението че щастието се крие в безсмислени забавления, в шляене по цял ден, в не правене на нищо, пиене на алкохол, друсане, и др. Тези хора в крайна сметка са отегчени до смърт от живота, кухи отвътре и също дълбоко нещастни.

Следователно се връщаме на първоначалният въпрос, че щастието идва от творческият съзидателен труд, на човек който знае какво иска и е открил това в което е добър. Разбира се трудно е да откриеш себе си. Може да минат десетилетия. През това време робите на общественото мнение ще напреднат много повече по техните утъпкани пътеки, а нехранимайковците ще ви се подиграват че се занимавате с глупости и си пилеете времето вместо "да го живеете истински". Но те всички са дълбоко нещастни и никога няма да се оправят (за тях може би е вярно написаното в началния пост), докато за човекът търсещ себе си неуспехите са само временни пречки по пътя към целта му. А най-хубавото е че той е щастлив докато върви по самия път.
Автор:  Motorolaz [ 05 Яну 2014 17:04 ]
Заглавие:  Re: Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животъ
Мнението на Andro Drone с изключение на вмешателството от лични впечатления е като извадено от първите страниците на учебник по икономика ,благодарим ти за отзивчивостта която прояви като се реши да споделиш мнението си Andro.

Следващите редове служат за въведение към книгата "Афоризми за житейската мъдрост" на автора от поста в началото на темата.

Употребявам понятието "житейска мъдрост" само в същностния му смисъл ,а именно като изкуство да прекараш живота си възможно най-приятно и щастливо, на което ни учи евдемонологията: следователно това са напътствия за щастлив живот.А той може да се дефинира като нещо,което, погледнато чисто обективно или по-скоро неемоционално и зряло (тъй като тук решаваща е субективната преценка), несъмнено е за предпочитане пред небитието.От това това разбиране излиза , че ние сме привързани към живота заради самия него,а не просто от страх пред смъртта; следователно бихме искали да е безкраен.На въпроса дали човешкият живот отговаря на подобна представа, дали изобщо и съответствува, моята философия, както е известно , отговаря отрицателно; за разлика от нея евдемонологията предполага положителен отговор.А той почива всъщност на една вродена заблуда, с чието разобличаване започва 49-та глава на 2-ри том от основното ми произведение(Светът като воля и представа).За да мога все пак да я разработя , аз бях принуден да се отклоня напълно от по-висшите;метафизично-етически позиции, до които ме изведе собствената ми философия...Общо взето, мъдреците от всички епохи винаги са твърдели едно и също,а глупаците, т.е. неизброимото мнозинство във всички време,винаги е вършило едно и също,ще рече точно обратното;така ще си остане и занапред.
Затова Волтер казва : "Ние ще оставим този свят точно толкова глупав и лош , колкото сме го заварили при нашата поява."
Автор:  Der Meister [ 05 Яну 2014 18:53 ]
Заглавие:  Re: Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животъ
Motorolaz написа:
Der Meister написа:
значи има някаква причина, поради която да живеем.

И коя е причината поради която живееш ?

На 1-во място, заради близките хора. Мисля, че всеки би ти отговорил това (поне тези, които имат близки хора). И все още чакам да си напишеш твоето мнение по темата :)

Иначе с Андрей (за пореден път :D ) не съм съгласен. Не мисля, че труда има толкова голямо значение за щастието на даден човек. Любовта, семейството, приятелите ти и здравето, примерно, са доста по-важни. Освен това в днешно време, много малко професии биха могли наистина да ти бъдат приятни. Не виждам как някой би искал призванието му да е служител в банка, шофьор на такси, оператор в кол център, продавач, сервитьор, администратор в хотел и т.н. и да изпитва удоволствие от тези професии. Но все някой трябва да ги работи нали? Дори да имаш собствен бизнес, пак ще изпитваш досада от работата си, щото пък тогава трябва да се занимаваш с всевъзможни бумащини, а и стреса ще е още повече. Може би единствения вариант истински да ти харесва работата ти, е тя да бъде свързана с някакъв вид творческа или научна дейност (което работят сигурно 10% от хората по света).
Автор:  Motorolaz [ 05 Яну 2014 20:15 ]
Заглавие:  Re: Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животъ
Ами , несъмнено знаеш че ти самият не си причината за собствено си съществуване и причината за съществуването ти трябва да бъде търсена извън теб самият(може да се спори до колко си свободен поне да сложиш край на живота си когато искаш , тоест да избереш доброволната смърт(самоубийството)).Но на първо време ти си нямал свободната воля да избереш дали да се родиш или не , тъй като решението да имаме или не деца е било взето от родителите ти или просто се е случило(ако си едно от многото непланирани деца).Освен това след раждането ти не си бил в състояние сам да се грижиш за себе си и ако майка ти и баща ти не са полагали нужните грижи необходими за поддържането на живота ти, си щял да умреш, също така до ден днешен разчиташ на вода , храна , въздух ,etc.Когато казваш че продължаваш да поддържаш живота си заради близките ти хора(едно твърдение от което се подразбира че те не биха могли да продължат да живеят без теб(което определено е грешно)изглежда искаш да изтъкнеш че те биха страдали много в следствие на смъртта ти , това със сигурност е вярно , но изключвайки това количество страдание те също толкова успешно както и преди ще продължат да живеят стига да извършват нужните за поддържането на живота навици.Та аз самият не мога да разбера това "живея заради другите" , само повърхностен човек би казал нещо подобно все едно желае да оправдае собственото си съществуване.
На всичко отгоре факт е че освен ти и близките ти хора съществуват още -> http://www.worldometers.info/world-population/ толкова човешки същества , и изобщо не зависим от теб и близките ти за поддържането на вида ни , та в крайна сметка няма как да не заключим че ти и близките ти сте твърде ирелевантни за този свят(напълно ненужен човешки ресурс, с по-груб изказ).
Също така , хипотетично пресметнато , ако убия близките ти хора това означава ли че първото което ще направиш е да сложиш край на живота си, или ако не си достатъчно силен да предприемеш стъпката към момента ,ще пожелаеш аз да го сторя(или ще приемеш че човешкия живот е безсмислен , но въпреки това ще го поддържаш докато смъртта така или иначе те застигне) ?
Автор:  Serious Sam [ 05 Яну 2014 20:42 ]
Заглавие:  Re: Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животъ
http://www.youtube.com/watch?v=xUMqqVOlJBs
Автор:  Der Meister [ 06 Яну 2014 11:21 ]
Заглавие:  Re: Да преценим дали си струва, или не, да бъде живян животъ
Motorolaz, ти за какво живееш тогава?
Страница 1 от 6 Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ]
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/