Форум на PC Mania
http://forum.pcmania.bg/phpbb3/

Тръните на любовта
http://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=1&t=70766		 Страница 1 от 1
Автор:  Мечиста [ 15 Юли 2013 19:53 ]
Заглавие:  Тръните на любовта
Събудих се през нощта в леглото си. Полуотвитото ми тяло беше озарявано от лунна светлина. Погледнах към часовника, беше три без десет. Бях буден вече от няколко минути, не можех да мисля за нищо освен за нея.
Вчера Нина трябваше да замине за Амстердам. Беше ми казала шест седмици преди заминаването си, но аз така и не събрах смелост да я помоля да остане. В деня на заминаването, се прибрах от работа в квартирата ни. Нея я нямаше както и нещата ѝ. Никога не се бях чувствал толкова самотен. Бях смазан от чувството, че с нея целия ми свят си отива.
Веднага щом се съвзех от шока изтичах навън и купих една червена роза, толкова можех да си позволя за да имам пари за таксито ако исках да я хвана навреме. Пристигнах на летището в последния момент. Видях я и тя гледаше към мен, все едно ме очакваше. Приближих се до нея. Бяхме интимно близо и аз ѝ подадох розата. Тогава забелязах, че ръката ми кърви от стискането на бодливото цвете. Все така мълчалива, тя ме погледна жално с влажните си очи и ме целуна по устните. Една самотна сълза потече по лявата ми буза, осъзнавайки, че я виждам за последен път.
Прибрах се в апартамента, който вече не чувствах като свой собствен дом. Дори не исках и да се напия. Отворих хладилника. В него нямаше почти нищо. Взех оттам един стар пъпеш и поне толкова старо мляко. В този момент не можеше да ми пука по-малко какво яда. След като вечерях оставих съдовете в мивката, с намерение да ги измия на сутринта. Отидох в стаята, която до този ден беше нашата обща спалня и се проснах на леглото, смазан от физическа умора.
Сега, премисляйки отминали ден, изпитах нужда от душевен отдушник. Реших да пръдна. Сиромашкият доктор - така го наричаше дядо ми. Отпуснах леко сфинктера си, позволявайки на газовете да се изнижат. За мой огромен ужас, обаче почувствах странна тръпка, облекчавайки се. Първо чух плискащ звук от под мен, след това се почувствах като седнал в кална локва. И най-лошото беше, че не можех да спра. В този момент вече не ми пукаше за тъпата селска пачавра, та АЗ БУКВАЛНО СЕ НАСИРАХ! Последната, мисъл минаваща през главата ми беше "О, Господи, дано само не се пропие в матрака!"
Автор:  hyper' [ 15 Юли 2013 21:17 ]
Заглавие:  Re: Тръните на любовта
LAL LEL какво по дяволите ахахахахаха луд ли си еби я у романтиката дето уби :lol:
Автор:  Admiral General Hurf [ 15 Юли 2013 21:26 ]
Заглавие:  Re: Тръните на любовта
Mnogo silno, razchuvstvah se. Dano ne se propie v matrka.
Автор:  slider [ 16 Юли 2013 18:26 ]
Заглавие:  Re: Тръните на любовта
това е най-романтичното нещо, което съм чувал напоследък :lol:
Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ]
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/