...но дълго се колебаех, защото знаех, че връщане назад няма да има. Защото този път е the real shit.
Прощалното писмо на НМН:
Момчета, PCM изживя златния си век.
За нас остава да крачим покрай руините на някога велики теми. Дори паметниците на отдавашни потребители колоси вече са стрити на прах и малцина помнят никовете им. Какъв е смисълът да се борим? Приемете го. Всичко чезне. Ордите тролове и дабълакаунтъри рано или късно ще ни превърнат в едни от тях.
Улисани в приказките за лайна, погубвани с всяка нова тема за тъповат линк, закърняваме безславно и спираме да приемаме дори самите себе си като същества, заслужаващи респект и сериозно отношение. Някогашният символ на форума, The Chameleon, се лута безславно и сам не вярва в силата на идеала си, а потребители, преди години заредени с хъс, жар, злоба, страст, са само бледи черупки на миналото си аз. Всеки нов устрем бива посрещнат с присмех, всеки наивен повик - с жлъч.
Някога могъщият Nocturno изгаряше в огъня на собственото си настървение и нетърпение да бъде отприщен като стихия в света на истинските хора, а сега, прекършен, подритва камънаците и се гаври с труповете на слаботелесни тролове.
Злокобният Grim Reaper от мрачен защитник на светли каузи, се превърна в хомогей и сякаш потъна в бездната на собствения си срам. Авторитетът му се превърна в пепел, ритуално разпръсната от ордите безподобни тъпаци, които надвиха желанието му да се бори.
Хърфа, защитникът на нърдовете, стана плейбой-wannabe-лош-задник и удави могъщия си интелектуален потенциал в наркотици и женски цици, докато Данте, син на Омега, така и не достигна върховете на просветлението, към което се стремеше от появата си тук.
И така нататък, и така нататък... Ставаме жертви с десетки, постоянно, безвъзвратно.
Единствен Вермик упорства и не поддава пред всепомитащата сила на форума. Той единствен не се промени никак и си остана все така тъп като бръснат мъжки гъз.
Останалите обаче избледняваме, забравихме смисъла, първопричината да бъдем тук. Обществото ни се разпада, защото сами не можем да повярваме в себе си и в това, че правим нещо смислено на тази земя, някога изградена от трепети и мечти, а сега само от грозни единици и нули. Блек метълът вече не е война. Той е отчаян крясък, с който се опитваш да припомниш на самия себе си, че все още си човекът, пристигнал преди години на брега на PCM с бавната лодка на импулсния интернет.
Тъканта на интернета изтънява. Форумът те зове, но пагубното му влияние те кара да губиш себе си, превръща те в нещо, което не си. сами го превърнахме в нещо лишено от смисъл. Минаха годините на слава и младежки устрем, настъпва времето на разрухата и лудешкото безсилие да впрегнеш истинското си аз в нещо съзидателно. Защото няма смисъл, PCM вече няма какво да ти даде.
Пред теб стои избор - да напуснеш с малкото ти останало достойнство или да доизживееш дните си тук, докато не останеш последният самотен потребител, бродещ из празни теми, опитващ се да си спомни славни времена. Истинската реалност тегли силно. Време е да се качим на корабите и да отплаваме към живота. PC Mania загива безвъзвратно.
Уморен съм, губя пътя постоянно и не мога да се боря. Не искам да падна с трясък някой ден до нивото на пълчищата, срещу които винаги съм изпитвал погнуса. За мен беше чест, момчета.Няма да ви забравя никога. Другият свят ме зове. Той е прекрасен и смел, но и малко плашещ.
Понякога ще ви гледам отгоре. Понякога, когато форумът притихне, ще чувате шепота на думите ми...
*оставям монокъла си на масата - пазете го за мен - и с педалска бяла кърпичка попивам нещо в ръба на окото си*
Може би дори ще ми липсвате.
tl;dr: В нашето постапокалиптично PCM бъдеще няма място за смислени теми.
Затова ви напускам. Винаги съм искал да си отида красиво. Сбогом
P.S. Чакайте ме на двайсет и първия ден от двайнастия месец на лето 2012; ще се появя с гръм и метъл писък, за да наблюдавам с вас края на една епоха, а след това - ще си отида
****
И само бира и рокендрол, че да не ме карате да се връщам и да ви ритам задниците, ей. Ясно?
Бах мама му, времето си лети (ма аз съм си все така убаф 
