MOAR!!!!!11

Аз в момента не се сещам за нищо, но ако се сетя ще се включа.

Най-ранната и една от най-неловките ситуации, в която съм изпадал, се случи преди около 20 години. Бях в първи клас.

Една от моите съученички беше Японка (дейвствието се развива в англо-американското училище, където имаше деца от цял свят). Та таз японка си я бях харесал (каквото и да означаваше това за един първокласник). Мисля, че и тя ме бе харесала, защото веднъж я чух да казва на своя приятелка, че мисли, че съм "сладък".

Много скоро след това, обаче, тя си замина обратно за Япония. Въпреки, че бях разочарован, бързо насочих вниманието си към една китайка (не знам дали това се счита за расизъм, но мисълта ми тогава следваше следната логика - Японка, Китайка, все тая, нали е с очи дрънати). Та този път бях решен да предприема нещо преди и таз азиатка да ми се изплъзне, за това реших да и напиша писмо, и да го пъхна в чина и (там имахме чинове с повдигащи се капаци, където всеки ученик държеше свойте учебни пособия, за да не се налага ди ги носи всеки ден от вкъщи до училището и обратно). Истината е, че не помня какво бях написал, но дори и да помнех се съмнявам, че бих го споделил с вас. Както и да е, написах писмото, пъхнах го в чина и, и чаках да видя каква ще е реакцията и.

След 2-3 дена китайката ме доближи по време на голямото междучасие, подаде ми листче хартия, и се отдалечи без да ми каже нищо. Развълнуван, прочтох писмото.

За съжаление то не беше от нея, ами от баща и (който, по-късно разбрах, бе Китайски дипломат). В него, той ми бе написал, че дъщеря му е прекалено малка да си има приятел и да не съм и писал повече писма. Може би си мислите, че това бе неловката ситуация но не, най-лошото предстои.

Като едно малко идиотче, взех че прибрах писмото от бащата в чантата си, вместо да го унищожа. След няколко дена, по време на клас, започнах да ровичкам в чантата за острилка за моливи. Тогава писмото изпадна от мястото си. Не знам защо, но това малко парче хартия заинтругва учителката, и тя взе, че ме накара да и го дам. След като го прочете, тя ме накара да направя едно от най-неловките неща, които съм правил - да прочета писмото пред целия клас и да обясня защо се е наложило бащата на момичето да го напише.

Представете си тази случка. А сега си я представете през очите на един свенлив и изключително срамежлив първокласник. Имах чувството, че лицето ми може да възпламени учебник от разстояние.

Та така. Може би заради тази травмираща случка от тогава намирам азиатките за изключително непривлекателни жени. Като видя дръпнати очи изпитвам необяснимото желание да се скрия в миша дупка.

учителката ти е била неземно дебилна курва, дано е мъртва вече.

Съгласен, ебати нищожеството... За китайския дипломат също кур.

...сигурно мъжа й не й го е слагал от години, затва те е изработила така.