Нормално е, из всички източноевропейски държави псевдоисторическата, популистка литература се стреми да извежда произхода на съответната нация във възможно най-разтеглени назад във времето срокове.
У нас подобни опити правеше например Стефан Гайд, който твърдеше, че е разкодирал тракийската писменост от преди 7-8 хиляди години, че молитвата "Отче наш" е звучала първо по нашите земи, и че Исус и Дионис (според Гайд - Дион-Исус) са една и съща историческа личност, все тракийци (отново според Гайд траките и съвременното население на България са един и същи народ). Наскоро видях, че е издал и някакви по-обемисти книги, явно луксозно издание, в които твърди, че е разкодирал някаква свещена книга на траките, за която никой не е чувал, която предшества Стария Завет на Библията.
И това е само един пример за огромната вълна на популизма, която се развихри по нашите географски ширини. Тъжното е, че книги, които датират произхода на българите от 35 000 години пр. Н. е., се продаваха далеч по-успешно от сериозни исторически проучвания, което принуди различни иначе авторитетни историци да се подведат по модното и да се дискредитират с хвърковати теории и напълно недоказуеми твърдения.
Интересно е обаче, че колкото по-малък и комплексиран е един народ, толкова по-отчаяни са опитите му да си присвоява история. България поне има 130-годишна история, ами какво да кажем за Македония?
Нации като нашите са изправени пред дилема: Или фалшиво напомпаното национално самочувствие да бъде запазено чрез активна правителствена пропаганда (както се прави сега), или същото то да бъде трансформирано в реално градивна сила, като на хората се дадат ясни идеи и цели за бъдещото развитие на нацията. Тъжното е, че първата опция е quick fix, който твърде дълго време е вършел твърде добра работа, и едва ли ще се откажат от него точно сега.
