Значи малко съм пиинал ама не много нали.С едни мои приятели се събрахме пиинахме.....малко се напафкахме...и се депресирах...аз и преди това ми беше гадно ама после още повече се здухах...сякаш света свършва а аз аз имам чувството , че не съм направил нищо в тоя тъп и гаден живот...сякаш най голямата ми мечта се разби на малко нищожни парчета....и вече няма за какво да живея....и тогава реших да пиша да пиша стихове ....да изразя себе си
Родил съм се тъй отдавна,
че сякаш съм на 50, а не е така!
Съдбата моя е зловеща,
и капка радост в очите ми не блясва
понеже самотата отвътре ме изяжда
и, няма нито стрък надежда за моето спасение.
Може ли някой такъв живот да живее,
може ли всеки ден насила да се смее....?
Зад дебелата "маска" на мойто лице
се крие едно бедно, самотно сърце
Трудно ми е но, признавам
не мога повече така,
не мога всеки ден, да крия моята тъга!
Нима аз нямам право в тоз живот
на капчица Любов,
нима не мога да намеря така желаната утеха?
Защо все за мен никой не пита,
защо приятели за мене няма,
защо всичко до сега продължава,
да е само измама?
Боли ме от всичко това,
боли и силата в мен се изпива,
как на пред да продължа?
На плещите си нося аз съдбата на "мъченик",
не искам това тежко бреме,
не заслужавам да страдам така жестоко с години наред,
сякаш живея в измислен кошмар,
сякаш Господ ми удря шамар, след шамар....
извенете ако има правописни грешки,но го пишех бързо
