ЕДИТ: ...щото просто 5 лафа и едни готини цици не правят филм.

Нямаш оправдание. Ако в града ти няма кино, трябва да накарате общината да ви направи едно.

Филмът е велик. ВЕЛИК!

Аз този не съм го гледал, но днеска гледах на кино "Свят широк, спасението дебне от всякъде" (или нещо подобно беше) и мога да кажа, че това е най-добрия български филм който съм гледал някога

Филмът изпъква най-вече с патетичната си претенциозност. Приемам го по-скоро като реплика на великия "Авантаж", отколкото на Тарантино. Само че от "Авантаж" до "Дзифт" е колкото от Националната художествена галерия до клуб "Червило".
Явор Гърдев играе в кинодебюта си режисьор, който режисьорства. Той е най-големият актьор във филма си.

Претенциозно сглобена мешаница от стари соц градски легенди и махленски истории, оплетени в една криминална случка, в която няма нищо криминално и любовна история, в която няма нищо любовно. Неясни епохи, хора без време. Сбирщина от типажи, които нямат връзка помежду си, но понеже са много характерни, дръпват вниманието в момента. После си ги спомняш чак след като отшуми филма, защото не са част от него всъщност. Просто режисьорът е искал да ги вкара и не му е пукало много как ще го направи. Тарантино ли? Тарантино знае прекрасно как да оплете историята и да сътвори магията.
Само операторът е спасил филма. Прекрасна работа на Емо Христов, въпреки че и той си е играл на претенция.
Неясно защо филмът е черно-бял, неясно защо има толкова директни еротични сцени (освен, за да шокираме драгия зрител). Еротични ли казах? Всъщност най-сериозния въпрос, който си зададох по време на филма беше дали всъщност са се сексили пред камерата, доста достоверно изглеждаше