Форум на PC Mania
http://forum.pcmania.bg/phpbb3/

Път... и цел.
http://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=1&t=45388		 Страница 1 от 4
Автор:  Сатаники Кънчев [ 29 Сеп 2006 21:37 ]
Заглавие:  Път... и цел.
Какво мислите за вярата на човека в различните неща ? Някои вярват в едно, други - в друго. Всеки е индивидуалист, в това число и вие. Интересно ми е да какво ви е мнението за Пътя и Целта - двете неща, към които човек се стреми постоянно, било то съзнателно или не. Целта ... най-съвършеното нещо, което никой все още не е постигнал. А може би е ? И Пътя... трудния път към съвършенството. Тоест, животът.

Та, ако не сте разбрали за какво я направих тема ударете редовната псувня, редовният пост тип "не ми пука", редовният пост тип "стига говорил глупости, нищо не ти е ясно", "пак тъпи метали" и т.н., но наум. Демек, подминавайте без да се правите на интересни.

Да допоясня, все пак, накратко и набързо. Идеята ми е да се проведе дискусия относно вярата в различните явления, в природата, в музиката, в религията. В Бог. В Сатаната. В книгата... в себе си. Изобщо, кажете вие в какво вярвате, в какво бихте искали повече да вярват хората, кое е правилно и неправилно за вас. Защо съществува религията, защо съществува Човека... Достатъчно въпроси зададох, опитайте се да си направите една интересна дискусия, вместо да се чудите в коя тема да се сдърлите с някого.
Автор:  Sentry [ 29 Сеп 2006 21:49 ]
Заглавие: 
Вярвам единствено в себе си... И във вярата. Но не тази в някое божество, а онази, която често се споменава като надежди, амбиции, мечти и т.н. Вярвам, че са достижими. Е и в някои други неща, но ще е трудно да се обяснят просто.
Автор:  <GLaDiaToR> [ 29 Сеп 2006 23:04 ]
Заглавие: 
Книгата е най-великото нещо на тоя свят. След това музиката. Без тези две неща светът ни щеше да е много по скучен и еднообразен.

За съжаление наистина все по малко се четат книги. Особенно в малките градове. А всеки знае, че четенето е много приятно и носи одоволствие. Чивек си обогатява колтурата. Наистина ще е много добре ако хората четът малко повече. Да спрем с управданията, че книгите са скъпи или нямаме време. В крайна сметка ако няма кой да чете тези книги, няма да има и кой да ги пише. Не че авторите световните автори се интересуват от Българския пазар. Но забележете, че Български книги нови трудно се намират. Не говоря за политически ориентирани книги. Говоря за романи, трилъри и т.н. Поне в малките градове е така.

Музиката е нещо много свято. Има обикновенни песни, които се забравят за отрицателно време. Но има и хитове, които остават в историята. Това са песни, които не остаряват и вечно ще се слушат. Музиката е част от нашето ежедневие. Когато сме ядосани, нищо не ни пречи да послушаме любимото си парче и така да се оспокоим и да си починем от натовареното ежедневие. Има и песни способни да ни разплачат. Други да ни развеселят. Има музика за всякакви случей.
Автор:  Ледник [ 29 Сеп 2006 23:26 ]
Заглавие: 
Вярвам, че вярата поражда съществуването и персонифицирането.
Автор:  phr34k [ 30 Сеп 2006 00:46 ]
Заглавие: 
----------------------Вярата-----------------------------
В какво вярвам? Вярвам в Разсъдъка и Енергията. Добро и Зло. Рай и Ад. Обич и омраза. Дихтомиите са необходми за съществуването на човек.

Каква ме кара да вървя по своя Път? Вярата в съвершенството. Имам щастието да съм се докоснал до човек, който е наистина съвършен. Човек, който знае как да живее пълно, без да подтиска злото в себе си, и без да губи способността да прави добро. Човек, който е достигнал виссшата форма на егоизъм, когато това, което ти носи удоволствие и към което се стремиш с всички сили, носи щастие и на другите хора. Естествено осъзнавам, че съм заблуден и че е възможно Тя да не е това, което видях за краткото ми време с Нея, но има ли значение? Именно тази представа ме крепи и държи жив. Дори да е погрешна, което също съм приел, няма значение, защото в един кратък миг, всичко беше иситинно.

Тя е моята Енергия, която дава Идеи, с които Разсъдъка може да работи. Преди Нея, бях празен, заблуден, блуждаеш. Сега съм готов и да умра, защото съм напълно задоволен духовно. Да се отбележи, с Нея не съм се виждал от повече от година и може и да не се видя никога повече с нея, но това не влияе върху моето щастие. Стига да помня, да не забравя(което понякога ми се случва, особено след месечно недоспиване, когато започвам да се рея срещу вятъра, но в крайна сметка успявам да се върна където съм сега), винаги ще бъда щастлив.

Съвършенството, балансът, вълната, е силно нещо.
-----------------------------------------------------------

------------Изкуството-----------------------------------
Смятам, че Изкуството е нещо извън нас, подобно на перфектния свят във философията на Платон. Но не съвсем.
Изкуството, преди всичко, е език с много диалекти. Най-близкия ни диалект е този на словото(било то писмено или не). Следват е музиката, картините, скулптурите, филмите, компютърни игри, всякакви форми на Създаване. Изкуството е език, с една единствена цел: да изрази емоция. Но този език е непознат на повечето хора. За повечето хора, изкуството е принизено със забавлението, с пасивния поток на информация. Но изкуството е много повече от това. За да можем да оценим изкуството, трябва да сме способни да говорим с него, да проумеем езика му. Само тогава можем да се влюбим истински в някое произведение. Естествено, има и любов от пръв поглед, когато някое произведение те остави напълно безмълвен. За съжаление, повечето хора се страхуват от любовта, страхуват се от неизвестното, страхуват се от собстените си емоции. Тогава те бягат. Бягат към нещо, което познават, към език който разбират, защото няма нищо по страшно от липсата на контрол и невъзможността да я преодолееш. А незнанието на езика на изкуството е точно това, невъзможност да се разберат, изпитат емоциите, които те изразява.
-----------------------------------------------------------
Автор:  The CROW [ 30 Сеп 2006 01:19 ]
Заглавие: 
В какво вярвам? Вярвам в Силата. Силата е и моята Цел. В последно време ми се налага да бъда силна, но като че ли не се справям. Затова в момента работя върху себе си, калявам се, за да бъда по - силна. Но не на физическо, а на психологическо ниво.
Вярвам в Приятелите. Онези, истинските, които заслужават да бъдат наричани Приятели. Защото в житова на човек има много познати, но онези, истински близките, се броят на пръсти. Много малко са нещата, за които наистина ме е грижа и тези хора са едно от тях.
Също така вярвам и в Любовта. Дали ще е чувството, което изпитваш към любимия човек или към някой друг - Любов трябва да има. Защото в крайна сметка тя е онова, което понякога те кара да продължиш напред, да се бориш. Късмет е, че срещнах някой, който да ми помага да продължа. Благодаря ти.
Книгата. Най - съвършеното дело на човешката еволюция. Вярвам в нея.
Наблюдавала съм хората. Може би трябва да имат повече вяра в себе си, в собствените си способности. Защото всяко човешко същество е уникално и уникални са и неговите действия, решения, мисли. Хората не трябва да подценяват себе си.
Автор:  Sett [ 30 Сеп 2006 01:38 ]
Заглавие: 
Хахахаха,силно съм раздвоен,дали да гласувам за "Sett e плужек" или "Аз съм тъпанар".
Въпрос:В петък вечер(да се свети името Му),в 22:37 нямаш ли си по интересни неща за вършене? Не!? Поредната самотна вечер пред PC-то? Замисли се над това,не над природата и сатаната:)
Цитат:
А всеки знае, че четенето е много приятно и носи одоволствие. Чивек си обогатява колтурата.



Лелеееееееееееееееееееееееее!!!!!!!На къде отива тоя свят???
Автор:  тъп гъз [ 30 Сеп 2006 01:45 ]
Заглавие: 
Деба, сега как да гласувам и за първото и за последното ... :roll:
Автор:  The Chameleon [ 30 Сеп 2006 01:57 ]
Заглавие: 
Пак тъпи метъли...

П.п. утре ще направя по-безсмислен пост, че сега много ми се спи.
Автор:  Gnumerick [ 30 Сеп 2006 06:41 ]
Заглавие: 
Вярвам.. вярвам в науката, в себе си, във всичко истинско. Не съм религиозен, в никакъв случай. Ако ще има дискусия, ще участвам с удоволствие.

Защо съществува човека.. поради същата причина, поради която съществуват и всички други видове на нашата планета и въобще във Вселената. И човека не е по-висш от нито един от тях, макар и да мисли така.
Автор:  capri [ 30 Сеп 2006 09:04 ]
Заглавие: 
Вярата е едно от най силнити духовни оръжия на човек. Чрез вярата си в Бог човек би могъл да постигне абсолютно всичко на този свят и за него няма да има непосилни задачи.
Относно "Пътя", не знам дали знаето но първото ими на христианите е било "Хората на Пътя" и то не защото са били непрекъснато на път / както може да заяви някой тук /, а защотоса хората, които следват пътят на Исус. Следвайки Го няма да имаш никакви проблеми.
Музиката: най-силното изкуство, което владее хората посредством себе си. И защо е така? Отново ще ви отговоря от христианска гледна точка: това е единственото изкество създадено от Бог, всичко друго е създадено от човека.
Е това е малка частичка по темата :D
Автор:  тъп гъз [ 01 Окт 2006 10:22 ]
Заглавие: 
capri написа:
Относно "Пътя", не знам дали знаето но първото ими на христианите е било "Хората на Пътя" и то не защото са били непрекъснато на път / както може да заяви някой тук /, а защотоса хората, които следват пътят на Исус. Следвайки Го няма да имаш никакви проблеми.


Може ли да се прави разлика м/у начертания Път според една религия и Пътя, който сам си правиш по време на твоето съществуване ? :) И дали пътя, който си правиш не е предварително начертан, а човек просто си мисли, че кове сам съдбата си ?
И дали въобще има съдба ?
Вярата ? През вековете вярата и религията са преминавали в какви ли не форми. Мироглед, начин на живот, фанатизъм, пропаганда ...

П.П. Мое да пиша глупости, ама гледам темата да не умира :)
Автор:  Kompoth [ 01 Окт 2006 11:22 ]
Заглавие: 
Всъщност съдбата човек сам си я кове, колкото и вече изтъркано и банално да звучи. Аз виждам нещата по следният начин (давам прост пример): човек ходи в един коридор, който в последствие се разделя на две. Точно на мястото къде човека трябва да избере накъде да тръгне, той спира и започва да мисли. Вляво или вдясно ? Тръгва наляво, но го сполитат хиляди неприятности и започва да се мае и да се чуди за какъв дявол е тръгнал точно в лявото разклонение на коридора. Започва да си мисли, че това не е бил правилният път и че е трябвало да тръгне надясно. Но вече не може да се върне. Е, кажете ми, съдбата ли избира накъде да тръгне човек или човек избира накъде да тръгне съдбата му ? Аз съм за второто. Всъщност, не... Човека и съдбата са едно и също нещо.
Колкото до Бог... той е за мен съвършенството. Бог не е Онзи горе, но това е според мен. Бог е целта, която искам да постигна, а именно - Съвършенството. В какво се състои обаче това Съвършенство все още не съм си изяснил, а сигурно и никога няма да си изясня, защото досега нито един човек не е бил Съвършен, (очаквам включване тук от Трупонарезния) което пък по никакъв начин не може да ме спре по пътя към него. Толкоз засега.
Автор:  Wicked Spirit [ 01 Окт 2006 23:42 ]
Заглавие: 
Да философстваш еднозначно поставя мисловната дейност във форма на съмнение, безспорно. Адекватно се намесва и факта, че философията е основа на безброй много науки, открити и все още несъсществуващи, но за подходящата ситуация подхожда съответен човек, съответно мислене.
Интересът ми към дискусията, рязко спада към отрицателните числа, ако мога да се обърна към математически точните изчисления, макар да не съм вещ, признавам. Отнасям съзнанието ми към просперитет по път на самозаблудата, защото съм ограничен от към гадателски познания, които са ненужни никому, както присъдено трето око на челото.
Мога да бъда сигурен в моментните ми състояния - физически и духовни, но не и в непредсказуемата вселена. Мога да бъда верен на себе си и на всичко материално и не такова, интерпретатирано през призма, пречупена от друга такава, съществуваща на повърхността на Марианската падина, която продължава да ми се вижда плитка за характеризирането на огледалните ни същности. Или души. Или Бог. Но събудя ли се утре с ампутиран крайник, наддали вярата ще е същата. Фанатизирани проповеди в днешно съвремие, не могат да гарантират за получаване на отговор на несъсществуващи въпроси отнасящи се до нашата вяра, нашето съществуване. Кого ще обвините ако в близко бъдеще, продължавайки да търсите същия този отговор в религията, майките Ви бъдат погребани от неизлечими болести? Относително е, да. Това е философията.
Кажете ми в какво е вярвал Фидел, през 1959, на Сиера Маестра? А Тури Джулиано из планинските области на Сицилия над малкото, но кърваво селце Корлеоне? Вярвали са в неща отвъд техните материални тела. Вярвали са в същността на това, че поставеното за цел е достижимо, незавсимо от жертвите, колкото и скъпи да са ни те. Нима Тони Монтана е очаквал неочакваното? Не, естествено, учил се по пътя на живота, губейки всичко. Неизбежни и непредвидими грешки, заслепени от същността на това да постигнеш зрялата цялост. Веднъж постигната, сядайки тежко в мръсното кресло на прогнилите спомени, сипвайки плавно от счупената гарафа вино в кристаланата чаша, отразяваща зловещите огнени пламъци на съвестта, осакатяващи всички реализирани опити за незвисимост при постигнатото, е злокобно отрезвяваща на фона на висящите картини погълнати от ефирна паяжина.
Гениалността се изразява в изговорените и изписани мисли на човешки същества, като същите тези мисли важат за състояния на хора в продължение на поколения.

А моите са особено илюзорно философски.

Заболяха ме дробовете.
Автор:  The Chameleon [ 03 Окт 2006 13:33 ]
Заглавие: 
Съдбата.. за мен това е златното извинение. Много помага ! И е за предпочитане.. по-добре е да кажеш : " ех, дъдба ! " и да забравиш неприятното, отколкото да се косиш, че си можел да сториш друго и бла-бла-бла.." MUSIC IS REVERSABLE , TIME IS NOT !!! Turn ba-a-a-ck... " Няма как да върнеш времето назад и затова няма смисъл да обсъждаш неприятността , която така и така е станала. Вярвам във Съдбата. А това вече ми позволява да правя КАКВОТО СИ ИСКАМ.

ТРЯБВА да има съществуване след смъртта. Ако няма нещата се обезсмислят за мен, крайно... Вярвам в християнския Бог и във Сатаната и във всички онези неща , които светските хора наричат врели-некипели. Всеки има право да вярва в каквото си иска, нали така ? И.. дори такива неща да не същестуват.. дори да ги няма - аз ще продължа да вярвам в тях. Важен е принципа.. замисъла. А има замисъл, повярвайте ми.. Аз не го виждам хубавия край, съжалявам.

Позволете ми да ви дам следния пример за размисъл над това :

Когато съм бил малък , някъде на 3 години, всяка нощ както си спя и съм ставал ( още спящ ) и съм започвал да пищя ужасяващо. Родителите са ме завели да ми излеят куршум, направили са го и от същата вечер съм спрял и повече не се е повторило. Как ще си обясните това ? Ако се направи на човек , който е възрастен и може да разсъждава .. добре , ще си го внуши и готово ! НО било е направено на малко дете.. далеч не разбиращо за какво става въпрос.. ? Изглежда, че е нещо повече от внушение.
Автор:  Wicked Spirit [ 03 Окт 2006 20:59 ]
Заглавие: 
Реалистично погледнати словата и действията, защото всеки може да говори без да казва нищо, е прекрасно убеждаващо макар това да си остава едно съвсем различно и реалистично мнение. Като такова аз го възприемам с максимума ми капацитет умствени сили, разнищвайки ги както според твоята изкривена призма, така и през моята, която притежава далеч повече стереотипи, от колкото изглежда или поне се възприема по този начин, както забелязвам. Но притежавам умствени недостатъци омайно завладяващи покосеното ми съзнание, убеждавайки ме, че коректив трябва да бъде черното минало. Life cycles repeatin'. Това естествено не гарантира за безпрецедентен успех в начинието да се учиш от грешките на глупака, защото ти също си един глупак, от който други се възползват, ако мога да го представя по този начин. Което ми хвърля мисълта, като топовен залп, в необятната азбука търсейки значението по тълковни речници неизписани дефиниции. Защото мненията се менят, както и поколенята, което доказва, че развитие има, защото не може да има прогресивна деградация, както казвам аз или по-просто казано - регрес в еволюцията. Всеки живее, всеки пада и става, гаси лампите рано за да пести ток и купува учебници, препродавайки старите си по ученически борси. Всеки търси смисъл. И нека все пак отбележа, че съществува предмет на философията занимаваща се с историята, която обръща внимание както и на реалните събития случили се, така и обвхаща всестранно същата тази наука като особен вид познание. А, смъртта е част от живота, макар мислите ми да не достигат толкова надалеч. Представи си жалката картинка как няколко типове все взимат прекалено на сериозно и сядат "ужким" на по бира да откриват тепърва топлата вода и колелото. Аномалии. Аз отивам да хвърлям боб, па да видим дали отговора не е в бъдещето.
Автор:  White Emperor [ 03 Окт 2006 21:13 ]
Заглавие: 
Вярвам единствено в себе си... И във вярата. Но не тази в някое божество, а онази, която често се споменава като надежди, амбиции, мечти и т.н. Вярвам, че са достижими. Е и в някои други неща, но ще е трудно да се обяснят просто.
Автор:  Wicked Spirit [ 03 Окт 2006 21:22 ]
Заглавие: 
шибаняк.
Автор:  Миле [ 03 Окт 2006 21:23 ]
Заглавие: 
Бой, секс и сръбска музика!
Автор:  NeO_Zealot [ 03 Окт 2006 22:25 ]
Заглавие: 
Миле Леп написа:
Бой, ебане* и сръбска музика!
Страница 1 от 4 Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ]
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/